Топ 10 съвета за каране на адвенчър мотоциклет: доминирайте в офроуда

Всички знаем колко е забавно да караш офроуд с адвенчър мотоциклет като KTM 1290 Super Adventure или R 1250 GS – би било странно, ако четеш това и не мислиш така.

Но както с всичко в живота, което си струва, ако обичаш да караш адвенчър мотоциклет, вярваме, че си струва да го правиш добре.

Има много неща, за които да мислиш, когато караш офроуд, особено с голям адвенчър или дуал-спорт мотоциклет като GS. Но когато усвоиш основите, ще имаш здрава база за цялото си бъдещо каране извън пътя, без значение с какво караш.

По-долу сме събрали 10 съвета за каране, които ще ти помогнат да се чувстваш по-уверено, когато управляваш мотоциклети като GS офроуд.

1.Екипировка за адвенчър каране

Правилната екипировка е толкова очевидна, че често я пренебрегваме. Но както се казва, за успеха трябва да си облечен подходящо. Знаем колко важна е добрата екипировка за адвенчър каране, но също толкова важно е тя да ти е точно по мярка.

Например каска, която не ти е по мярка, ще ти създава дискомфорт, а това води до загуба на концентрация. А както знаем, достатъчно е да загубиш концентрация веднъж, за да изпуснеш мотоциклета.

При адвенчър екипировката се увери, че ти е удобна и когато стоиш прав, и когато седиш. Понякога подложка или протектор е удобна в едната позиция, но започва да търка или да пречи в другата.

Всички знаем колко важна е каската, но при офроуд каране чифт адвенчър ботуши с добро сцепление е почти толкова важен. Офроуд разчитаме много на краката си (повече за това след малко), затова инвестирай в добри ботуши, които държат краката ти на степенките.

2. Не карай сам

Този съвет не е за техниката на каране, но определено е добър съвет за адвенчър каране като цяло.

Ако е възможно, не карай сам. Последното, което искаш, е нещо да се случи с теб или с мотоциклета ти насред нищото, без никой наоколо да помогне.

Запомни: мотоциклет като R 1250 GS е тежък. Ако паднеш и главата на цилиндъра или ауспухът по някакъв начин затисне крака ти, познай какво? Загазил си. Вземи приятел.

3. Изправи се

Никога няма да караш добре по черни пътища, докато не се научиш да караш прав. Това дава няколко предимства.

Първо, така теглото ти се прехвърля надолу към краката. С тях можеш да управляваш своя адвенчър мотоциклет или да преминаваш през различен терен. Това не можеш да го направиш седнал.

На следващо място, когато караш прав, виждаш много по-добре какво има пред теб. Колкото по-далеч напред виждаш, толкова повече време имаш да планираш, да се подготвиш и да реагираш.

Когато караш прав, дръж краката си леко свити в коленете, за да поемат ударите, които окачването не е успяло да поеме.

Стъпи на степенките с предната част на ходилата – там е твоят баланс – и не забравяй да стоиш отпуснат, за да могат ръцете и краката ти да работят като допълнително окачване.

Ще разбереш, че не се получава, когато започнеш да стискаш кормилото с всичка сила. Или още по-лошо – когато предмишниците ти започнат да се схващат.

Напомняй си да се отпуснеш (кажи го на глас, ако трябва) и при нужда намали скоростта.

Трудно е да държиш горната част на тялото отпусната, когато управляваш голям мотоциклет със сила. Добър трик, за да си дадеш почивка, е да стиснеш резервоара с колене.

Докато го правиш, упражнявай дълбоко дишане: вдишай докрай през носа, задръж за момент и издишай през устата.

В началото карането прав може да ти се струва неудобно, но продължавай да тренираш и с времето то ще стане част от мускулната ти памет.

4. Настрой лостовете

Това е още един от онези съвети, които изглеждат очевидни, но си струва да го подчертаем. Вече споменахме колко е важно да ти е удобно, но тогава говорихме главно за екипировката.

Удобството включва и това как се чувстваш на мотоциклета, а част от него е командите да са точно там, където ги искаш.

Повечето адвенчър мотоциклети, включително GS, имат регулируеми лостове на спирачката и съединителя.

Ако твоят мотоциклет няма такива, най-вероятно ще намериш решение сред резервните части от други производители. Постави лостовете така, че пръстите ти лесно да ги достигат. Ще ги използваш често.

5. Дръж пръсти на лостовете

Тук всичко е ясно. Ако държиш един или два пръста върху лостовете, ще реагираш много по-бързо, когато се наложи.

Пръстите на съединителя са и популярна техника сред карачите на двутактови мотоциклети, които се боят, че двигателят ще заклини и ще блокира задното колело в най-неподходящия момент.

Тъй като трудните участъци обикновено ги караш прав, нагласи лостовете така, че да ти е удобно в тази позиция. Обикновено това означава да ги наклониш надолу.

И пак за съединителя: да държиш един или два пръста върху него е важно не само за карачите на двутактови мотоциклети, а за всички мотористи.

Когато дозираш съединителя, контролираш по-добре как мотоциклетът ти подава – или отнема – мощност.

Това е полезно и при каране по път, но е особено важно в технически терен. Можеш да държиш газта относително постоянна и със съединителя да решаваш колко мощност да стигне до земята.

Освен това, ако трябва да вдигнеш предното колело, за да минеш над нещо, съединителят също ще ти помогне (повече за това по-надолу).

6. Научи се да завиваш

Това е частта, която всеки нов или неопитен мотоциклетист по черни пътища и адвенчър каране иска да научи първа.

Особено ако идваш от каране по асфалт. Каквото и да караш, завиването с мотоциклет зависи от това как използваш наличното сцепление на гумите.

Постигаш го чрез комбинация от техника и позиция на тялото.

Когато караш прав, можеш по-лесно да поставиш тежестта на тялото си там, където е нужна. Например, ако караш нагоре по склон, навеждането напред ще натовари предната гума, която и без това олеква, защото гравитацията работи срещу теб.

Обратно, при спускане премести тялото си назад над задната гума по същата причина.

Завиването по черен път, независимо дали с малък дуал спорт мотоциклет, или с мотоциклет като GS или KTM Adventure, следва същите принципи. Седнал или прав, дръж тежестта си над предната част, когато започваш завоя, за да помогнеш на гумата да запази сцеплението си.

Когато завършваш завоя, можеш да използваш газта, за да завъртиш задната гума в буксуване и да довършиш завоя.

Звучи малко сложно? Ето още няколко съвета за завиването и позицията на тялото.

Първо – започни бавно. Като се научиш да контролираш мотоциклета си при ниска скорост, развиваш уменията да го контролираш и когато темпото се увеличи. Дръж предната част на стъпалата си върху степенките, за да можеш да ги натоварваш, когато е нужно.

Ако идваш от каране по асфалт, тази част сигурно ти звучи позната, но ето къде нещата се различават. Щом започнеш завоя, наклони мотоциклета, но остани сравнително центриран, дори с тежест върху външната степенка (независимо дали седиш, или си прав).

Остави големите блокове на грайферните гуми да свършат работата и да намерят сцепление. Дръж раменете си успоредни на кормилото, дори когато кормилото е завъртяно докрай или почти докрай.

Поддържай тази позиция, като завърташ горната част на тялото си или преместваш цялото си тяло по посока на кормилото (ако имаш достатъчно място). Може да се наложи леко да преместиш краката си, но намери положението, което ти е удобно.

Що се отнася до долната част на тялото, дръж тежестта си върху външната степенка. Щом се почувстваш уверено, можеш дори изцяло да махнеш вътрешния крак от степенката, за да тренираш. А когато свикнеш и с това, можеш да завъртиш кормилото докрай и да продължиш да тренираш.

Внимание, спойлер: рано или късно със сигурност ще изпуснеш мотоциклета си. Това е нормално. Затова се тренира.

Ако смяташ сериозно да се занимаваш с адвенчър каране, най-вероятно това няма да е последният път, когато ти или мотоциклетът ти ще се озовете на една страна. И не забравяй да тренираш завиване в двете посоки – и седнал, и прав.

Всичко дотук се отнасяше основно за бавните завои. За по-бързите завои техниката е подобна. Спирай, докато мотоциклетът е изправен (повече за спирането в следващия съвет), дръж тежестта си над предницата и наклони мотоциклета в завоя, като насочваш кормилото встрани от тялото си. Не забравяй да държиш тежестта си върху външната степенка.

Когато свикнеш, можеш да започнеш да тренираш със задната спирачка, за да плъзнеш задната гума в завоя.

След това можеш да използваш газта, за да завъртиш задната гума и да завършиш завоя с по-малък радиус. Но внимание: това е техника за напреднали.

7. Използвай спирачките

Въпреки популярните съвети, определено трябва да използваш предната спирачка, за да забавиш и спреш своя адвенчър мотоциклет (всъщност всеки мотоциклет).

Ще пропуснем физиката и ще го кажем просто: предната спирачка забавя мотоциклета, задната го насочва. Да, дори по черен терен.

И тук ключът е практиката: постепенно стигаш до границите на зоната си на комфорт и ги разширяваш. Тренирай спиране по черен терен и експериментирай с разпределението между предната и задната спирачка (може да е по-лесно да започнеш с по-малък ендуро мотоциклет, но в крайна сметка трябва да стигнеш до тренировки с големия си GS).

След известно време ще разбереш, че при бързо спиране по-голямата част от спирането се пада на предната гума.

Знаейки това, тренирай прагово спиране – тоест спиране до точката на блокиране. Ще се изумиш колко силно можеш да спираш с предната спирачка, а това ще ти е полезно, когато наистина ти се наложи в реална ситуация.

8. Гледай натам, накъдето искаш да отидеш

Това е мъдър съвет, каквото и да караш. Гледай натам, накъдето искаш да отидеш. Просто. Тялото ти – а оттам и мотоциклетът ти – ще отиде в посоката, в която гледаш.

Ако очите ти са насочени към земята или към това, което е точно под теб, всичко връхлита към теб с голяма скорост, дори ако всъщност се движиш бавно.

Когато гледаш нагоре и в посоката, в която искаш да се движиш, мозъкът ти може да сканира напред, да оцени обстановката и да планира следващия ход. Разбира се, сканирането зависи от скоростта.

Ако се движиш бързо, гледаш далеч напред. Ако минаваш бавно през технически терен, погледът ти ще е върху непосредствената околност.

Това, което не искаш, е да фиксираш погледа си в една точка. Ако очите ти са заковани в нещо, трудно е да се откъснеш от него, а ако мотоциклетът следва очите ти, познай какво става? Отиваш право към нещото, в което се взираш. Затова използвахме думата „сканиране“.

9. Дръж предницата лека в пясъка

За мнозина карането в пясък е една от най-плашещите части на карането извън пътя. Особено страшно е с голям мотоциклет.

Напълно сме съгласни.

Ключът при карането в пясък обаче е да изместиш тежестта си назад, да държиш коленете си свити и да не пестиш газта. Целта е предната гума да остане лека, така че да се плъзга по пясъка и да не се зарива.

Същото важи и за преминаването през вода. Тъй като понякога не виждаш какво има във водата, дръж предницата лека и си дай най-добрия шанс да минеш над препятствията. Ако е възможно, нека някой друг мине пръв, а ти следвай следите му (стига той да е минал безопасно!)

10. Каране на задна гума!

Оставихме най-хубавото за накрая – карането на задна гума. То не само е забавно и изглежда страхотно – вдигането на предното колело във въздуха е изключително полезно извън пътя!

Има два начина: с газ (power wheelie) и със съединител (clutch-up). При първия просто отваряш газта рязко и агресивно. Вторият изисква малко финес и подаване на съединителя, за да вдигнеш предницата.

Когато овладееш това умение, то ще ти помага да минаваш през дънери, пънове, камъни и т.н. И не си мисли, че трябва да вдигаш задна като в „Biker Boyz“, където гумата целува небето; малко въздух под гумата е напълно достатъчен, за да преодолееш препятствията.

Разбираме. Току-що ти дадохме много информация и е трудно да се осмисли наведнъж. Не се плаши. Тренирай тези ADV умения на малки порции и с времето всички тези съвети ще станат мускулна памет.

В началото може да изглежда трудно и вероятно ще изпуснеш мотоциклета си няколко пъти, но това е нормално.

Продължавай и ще успееш. След това карането ти – да не говорим за увереността ти – ще се подобри рязко.